Очарователно и зимоустойчиво сукулентно растение с височина 25-30 см. Цъфти от април до юли и е родом от Америка и Канада. Сортът Eлиза е смес от розово, бяло, оранжево, пурпурно и жълто. Левизиите са сред най-предпочитанието и обичани многогодишни растения за алпинеуми и сухи терени. Оформят нискостеблени туфи розетки със сочни издръжливи листа (които в определени климатични пояси са и вечнозелени). Цъфтят с едри цветове във форма на звезди от средатата на пролетта и до средата на лятото.
Начин на отглеждане: Добре е да се започне с не прекалено едро и обилно-цъфнало растение, защото едрите растения по-трудно се адаптират. Отглеждането в саксия на балкона или в неотопляема оранжерия е даже по-лесно, отколкото в градината. Почвата трябва да е отцедлива, умерено плодородна, за предпочитане леко кисела. Пълното слънце следва да се избягва, по-подходящо е източното изложение. Друго важно условие е да се осигури добър дренаж както на цялото растение, така и в кореновата шийка. Това се постига, като се покрие повърхността на саксията с филц или дребен чакъл. Редовното поливане е важно, но не трябва в листната розетка да се задържа вода, особено пък да замръзва. Ако се сади в градината, пак е добре да не се избира най-припечното изложение, розетката да се засади по възможност вертикално и зимата да се покрива, за да не се преовлажнява ида не замръзва вода в нея. Все пак, понякога левизиите показват завидна устойчивост и оцеляват под дебели преспи сняг, напук на всички препоръки за отглеждане. Така че, докато не опитате, няма как да знаете дали левизията е вашето цвете или не. Веднъж засадена в земята не понася местене.
Използване: Левизиите се садят най-вече в скални кътове и алпинеуми. Лесно се отглеждат и в саксия на балкона, където през зимата може да се контролира влагата. Със студа нямат проблеми.